СПИРАЩИТЕ ДЪХА ОБУВКИ НА MANOLO BLAHNIK
СПИРАЩИТЕ ДЪХА ОБУВКИ НА MANOLO BLAHNIK Творенията на испанския дизайнер са толкова известни, че вече са част от световното културно наследство – можете да ги видите в телевизионните предавания, да ги прочетете в книгите и дори да ги чуете в рап песните. Мъжът, чието християнско име е символ на блясък с високо напрежение, разкрива тайната на успеха си…


Намираме за забавен факта, че е трудно да накараш Маноло Бланик да говори за обувки. Въпреки своите 46 години като един от най-признатите дизайнери на обувки, той предпочита да говори на теми като политика, глобализация, Пушкин, тайните художествени колекции на Лондон и актрисите на MGM. Но въпреки това заедно водим този разговор в земите на Chelsea Physic Garden, където някога с Оси Кларк са се насладили на „великолепен пикник”, като са яли храна от храстите и растенията наоколо. Той е впечатляващо осведомен по всяка тема, разговорът ни лесно преминава от една в друга с известна доза страст и вълнение. Маноло (също както дивите, които носят неговите модели – Риана, Мадона, Даяна и Джиджи, – първото име е напълно достатъчно) е роден разказвач на истории както в личния си живот, така и на работа. Няма други обувки като неговите – с екстравагантни украси, висококачествени материали и пернати заврънкулки, те са наистина ефектни. Но някак в хармония с жаждата му за знания Маноло е напълно самоук и никога не е преминавал официално обучение.

Роден на Канарските острови, той учи политология и право в Женевския университет, преди да запише литература и архитектура. През 60-те години се премества да живее в Париж и там завършва курс по изкуства в Ecole des Beaux-Arts, както и курс по дизайн в Louvre Art School. Започва да обмисля модния дизайн едва когато среща тогавашния главен редактор на US Vogue Диана Вриланд. Тя променя посоката на развитието му. Впечатлена от скиците му, тя казва: „Млади момко, прави неща, прави аксесоари, прави обувки”, въпреки че днес той признава, че никога не е искал да бъде моден дизайнер. „Исках да работя в театър, спомня си Маноло Бланик. - Исках да създавам някакъв вид магия.” Първите обувки, които прави през 1971, са за дизайнера Кансай Ямамото. „Направих ги на ръка с гвоздеи и конец, като използвах корково блокче и най-ужасяващата патентована кожа, която наричаха The Bricks.” Той все още има чифт, който доскоро използва да подпира дивана в къщата си, останал без двата си предни крака.

Оттогава Маноло създава над 30 000 чифта обувки и пази всеки свой дизайн. От години ги съхранява в къщата си в Бат, но наскоро те бяха изместени в склад наблизо. „Племенницата ми (Кристина) и сестра ми (Еванджелин) насърчават „наследството”, сподели той някак изморено. „Аз попитах: „Какво наследство?”. Правя обувки, и това е, но те са настоятелни и ме побъркват!” Миналата година Маноло пусна документалния филм The Boy Who Made Shoes for Lizards, режисиран от близкия му приятел Майкъл Робъртс, както и изложбата Manolo Blahnik: The Art of Shoes, на която можеха да бъдат видени над 200 чифта обувки от личния му архив. „Миналата година се случиха твърде много неща за мен, призна той. - Не съм в първа младост, но притежавам безгранична енергия – не знам откъде извира.”

Той скицира всеки ден, когато може, където и да се намира. „През цялото време имам милион предложения в главата си. Вечер трябва да редактирам горкия си мозък. Често рисувам в леглото и винаги имам малко парче молив, за да изобразя всичко на лист хартия. Но идеите винаги ми хрумват в резултат на картина, град, различни момичета – черпя вдъхновение отвсякъде.”

Веднъж той бе предизвикан от начина, по който британската манекенка Ерин О’Конър се движеше. „Тя е висока, весела и елегантна и ми напомня на красивите актриси Кейт Кендал и Митци Гейнър.” Още в началото на кариерата си първите дизайнерски обувки, които О’Конър изпробва, са чифт на Маноло. Тя все още си спомня вълнението да ги обуе за първи път. За Маноло Бланик обувките правят нещо, което много малко други неща могат – карат те да изглеждаш по-висок, докато вървиш, привличат всеки поглед в стаята и ти дават увереността да пристъпиш напред. Сега ви представяме правилата на дизайнера как да избирате обувки, спиращи дъха…

ПРАВИЛО 1

Замислете се как се движите.

Ако видя жена, която не може да върви на обувки с високи токчета, много деликатно бих ѝ казал: „Мадам, изглеждате невероятно, не нещо не е както трябва”. Ниско токче или обувки на равни подметки могат да изглеждат също толкова елегантно.

ПРАВИЛО 2

Не е важно само как изглежда обувката.

Испанският филмов режисьор Педро Алмодовар сподели, че когато идва за първи път в Мадрид като тийнейджър, започва да работи в телефонна компания и е обожавал да чува звука от токчетата по земята на жената, която отговаряла на телефона. Звукът е много привлекателен.

ПРАВИЛО 3

Става въпрос за подчертаването на фигурата.

Когато правя дизайни, целта ми е винаги да постигна невероятната луксозност на женствеността. Напоследък тя се е изгубила. Обичам клиновете, но мразя платформите. Винаги казвам, ако искате този модел, винаги може да откриете най-добрия при Frederick’s of Hollywood, който продава най-хубавите порнообувки в пластмаса. Но на мен не ми харесват, защото напълно нарушават пропорцията на тялото. Когато видя нисичко момиче на огромни платформи, го намирам за ужасно. Въпросът не е да се изкривява фигурата, а да се подчертава.

ПРАВИЛО 4

Удобството при носене е ключово.

Обувката може и да бъде красива за гледане, но ако няма постигнат правилен баланс и приложено техническо познание, тя е безсмислена.

ПРАВИЛО 5

Чувствайте се легендарно.

Така искам да се чувства всяка жена в обувките си, и то през цялото време. Не искам да променям никого, но когато жената се качи на токчета, тя се променя – нейната поза, увереност и настроение. Когато жената сложи обувки на токчета за първи път, моментът може да бъде определен като театрален, който предизвиква спомени как сме виждали своите майки да се качват на високите си токчета за специални поводи и как децата са се преобличали, за да ги имитират.

ПРАВИЛО 6

Притежавайте най-важното.

Всяка жена трябва да има обувка на високо токче, на равна подметка и въпреки че винаги съм бил против тях, чифт маратонки. Но последните трябва да бъдат изключително обикновени и да не се носят вечер. Когато стане дума за това, все още съм голям традиционалист.

 

 

 

 
25 окт. 2018
СПИСЪК ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ СПИСЪК ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ В НЕСИГУРНИЯ СВЯТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ, КОНЦЕПЦИЯТА ЗА МОДАТА КАТО БРОНЯ ДОСТИГНА НОВИ ВИСОТИ. ХАРИЕТ КУИК ПРОУЧИ СЕЗОНА НА ТЕЖКО ТЕХНИЧЕСКИТЕ ТЪКАНИ, ПРИЛАГАНИ НА ПРАКТИКА В ТОАЛЕТИ ТИП ПАШКУЛ…
Огледалце, огледалце на стената… Огледалце, огледалце на стената… MODA  застава зад  социално отговорната кампания на AVON в знак на подкрепа променихме визията на modamagazine.bg в духа на инициативата...
Модата, друг начин на употреба Модата, друг начин на употреба Създаването на дрехата е изкуство, което отразява спомените на душата, преди да се роди.

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ