Необвързани по време на пандемия

Неподготвени. Това е състоянието, в което новият коронавирус ни хвана. Неподготвени във всяко едно отношение – психично, финансово, професионално, научно и по-добре да не продължаваме да изброяваме. Част от неподготвените още живеят с родителите си и нещата не изглеждат чак толкова катастрофални. Друга част са родителите от предходното изречение и цялата тази ситуация им действа истински стресиращо. Трети живеят със съквартирант, който сякаш за пръв път имат възможност да опознаят наистина добре, а не само да се засичат от време на време вечер след работа, за да си разкажат за деня и дразнещия колега или просто да се поздравят, разминавайки се в коридора на апартамента. Четвърти живеят сами, защото няма нищо по-важно от финансовата независимост, нали така? А, емоционалната независимост, която съвсем доскоро желаехте дори по-силно? Може би вече си задавате въпроса „Нямаше ли да ми бъде по-леко да преживея тази пандемия, ако си имах половинка?“.

Да, може би не си мечтаете твърде често за партьор в живота, но се случва да ви се иска все пак някой да ви помогне с разместването на мебелите или да ви донесе още една чаша вино, понеже сте я изпили, докато гледате любимия си сериал. Въпреки това, поне на този етап от живота си не желаете да съобразявате собствения си ритъм на съществуване с чужд график. Нито пък да започнете онази книга за прекрасния живот на необвързаните. Въобще сложно е. Нали?

Ако трябва обаче да бъдете честни, вероятно много неща няма да бъдат същите, след като тази криза премине и признайте си, това ви кара да засяга и любовния ви живот. Вероятно ви е направило впечатление как още след първите обявени случаи на заразени с COVID-19 всичките ви приятели двойки, които не живеят заедно, инстинктивно се събраха на едно място и оттогава не са се разделяли... за всеки случай. Част от тях дори пътуваха до други градове, само и само да се съберат с онзи, който може да им предостави подкрепата, която можеш да получиш единствено от любимия си. Със сигурност в тези моменти сте се почувствали някак изоставени и тъжни, че никой не се състезава с времето преди поредната забрана, ограничаваща движението, за да дойде при вас.

От друга страна, ненавиждате сравненията между състоянията, в които хората се намират. Усещате как ще намразите да чувате изречения от типа: „На мен ми беше по-тежко по време на пандемията.“ Защото реално никой не може да оцени на коя от групите, които изброихме в началото на текста ѝ е било по-тежко в това извънредно положение. Кой може да каже кои са били по-неподготвените за настоящата ситуация – необвързаните, брачните двойки или родителите? Точно така, никой. Всеки може да сподели личния си опит и предизвикателства по пътя и отново те не могат да бъдат преписани на друг, дори и да принадлежи към същата група.

В момента социалните мрежи са залети от публикации, в които изразяват благодарността си към своите половинки, без които „със сигурност нямаше да се справя!“. Всички необвързани обаче живеят в доста по-различна реалност и подобни постове почти гарантирано ги карат да чувстват някакъв вид негодувание. Най-малкото са лишени от успокояващия ефект на секса, а това бива да се нарича малко, нали така, скъпи двойки?

Изходът е един. Необвързани, не се фокусирайте върху живота на вашите приятели и познати, които обичат да изразяват благодарността си за щастливата връзка. Вместо това използвайте времето си, за да поддържате (макар и виртуален) контакт с приятелите си, които също като вас не се радват на подкрепата на любим човек. Напомнете им, че статусът „необвързан“ не ги определя като хора, още по-малко като сила и издръжливост. Независимо дали сте необвързан, съжителствате с друг човек, женен или в някаква друга „сложна“ връзка, не забравяйте, че абсолютно всеки ден, всички заедно се намираме в една и съща ситуация. И от всички нас зависи нейната развръзка и изход. Затова бъдете съвестни и си #ОстанетеВкъщи.

П.П. Бъдете сигурни, че двойките няма да запомнят тези дни като най-романтичния период в живота си. Но всички трябва да го помним като периода, в който хора от всякакви възрастови групи, прослойки и произход се обединяват, за да преборят общата заплаха и да преследват една обща цел – преборване на вируса, нахлул в домовете, общностите и живота ни.