Ин и ян. Така най-кратко и точно Йоана Буковска-Давидова описа някак необятно голямата връзка между актрисата Лив Улман и режисьора Ингмар Бергман. Потопила се във вълшебството, което създават заедно и поотделно, тя си дава сметка, че в непрогледния мрак на Бергман Улман е онзи слънчев лъч, който успява да пробие и да достигне до светлата му страна. Същевременно в нейната безкрайна лъчезарност, топлина и уют той успява да извади наяве най-тъмните потайности на човешката ѝ същност. И сякаш по подобен начин най-слънчевите прояви на душевността на българската ни актриса си контрастират с мъчителните характери на героините, в чиито кожи Йоана влиза. За щастие не това е случаят с дебютния ѝ моноспектакъл „Променяне“ по едноименната книга Changing на Лив Улман. До голяма степен чрез него Йоана успява да изрази себе си, защото също като Лив тя е от онези заразителни хора, пред които не ти остава нищо друго, освен да се пречупиш и усмихнеш. А усмихнете ли се, вече сте повярвали в нея, защото, както самата тя каза: „Изкуството не е да представиш нещо изкуствено като модел на живот, а паралелна възможна реалност. И тя трябва да бъде толкова истинска, че хората да повярват в нея“. И точно като творческите си постижения Йоана е истинска...