Мариана Маринова: Трудно се възприема съдържанието

Каквото и да кажем за тази Жена, ще бъде малко… защото тя е истински огън. Доказала се най-вече пред себе си, Мисис България 2007 г. Мариана Маринова не спира да търси начини да се самоусъвършенства във всеки възможен аспект и когато открие такъв, буквално СКАЧА! Прочетете сами какво имаме предвид…

- Мариана, познато лице си както от различните родни и световни форуми за красота, така и от популярно тв риалити предаване у нас. Какво виждаш, когато погледнеш в огледалото, което остана скрито от зрителя?

- Всъщност хората, които са ме „мяркали“ по телевизора или на снимка от фотосесия, не знаят нищо за мен. Виждат само опаковката, колкото и клиширано да звучи. В огледалото аз виждам Мариана без каквито и да е филтри. Рошава мечтателка сутрин, вечното момиченце с обелените колене, което постоянно търси нещо през деня, и романтичка вечер. Аз съм едновременно луда глава, но и много предпазлива.

Аз съм най-непретенциозният човек на света. За мен няма значение звездите на хотела или ресторанта, не робувам на марки, категоризации и други подобни. Това не виждат хората или не искат да видят, защото трудно се възприема съдържанието – много по-лесно е да оценяваш опаковката. Преди се опитвах да се боря с това, нервирах се, че виждат само колко операции съм си правила, как изглежда тялото ми, но после приех, че това няма как да се промени, и спрях да се опитвам. Честно казано, онези хора, които са имали възможността да ме опознаят, са важни за оценката ми.

- Няма съмнение, че състоянието на духа е също толкова важно за една жена, колкото и приятната Ӝ външност. Как се грижиш за твоя?

- Смятам, че двете трябва задължително да вървят ръка за ръка – спокоен дух и приятна външност! Грижата за душата идва тогава, когато човек се чувства добре в кожата си, а се чувства добре там само когато е в хармония с духа. Малко като темата за кокошката или яйцето.

След една определена възраст, мисля, че аз съм я достигнала отдавна, човек започва да разбира, че храната за душата е особено важна. Да си в хармония със себе си, в своя личен свят. Аз обичам да пътувам, слава богу, животът ми предложи професионални ангажименти, благодарение на които съм обиколила света поне 3 пъти сама. Обърнете внимание на думата САМА. Когато пътуваш сам, в напълно непознати за теб държави, в други континенти, в повечето случаи имаш време да прекараш по 24 часа по летища и самолети. След това имаш почти месец – САМ… в Китай или Южна Африка, или Америка, където след 19:00 часа, когато приключиш работа, отново си сам в хотела. Разликата във времето не ти позволява комуникация с България и пак си САМ. Самотата много учи на дисциплина, учи те да опознаеш себе си, учи те на самодостатъчност, което понякога не е хубаво качество, но все пак полезно в живота.

Така започна да ми остава време да чета, да размишлявам, прочетох много книги за самоусъвършенстване, източна литература. Започнах да правя йога, а след това от йогата попаднах на дзен учението. Започнах да правя дзен упражнения за медитация и дишане – и до днес това е моята ежедневна грижа за духа. Защото дзен е лесен за прилагане ежедневно, дори не е нужно да ходите в зала или да обличате специални дрехи, или да затваряте очи. Дзен медитацията е уникална практика за душата. Природата също е моя храна за душата. Лятото посещавам морето – понякога се шегувам, че съм била русалка в друг живот (усмихва се), а в останалото време правя планински преходи.

Но всеки ден оставам сама поне за 15 мин някъде и дишам, дълбоко и равномерно, това е моят ежедневен ритуал.

- А в какво се състои твоята задължителна ежедневна бюти терапия?

- Колкото и да звучи невероятно, аз съм доста небрежна за външния си вид. До 35-годишната си възраст не съм слагала дори крем за лице. Отскоро започнах да ползвам нощен и дневен крем за лице и се ориентирах към корейската козметика, от която съм доста съм впечатлена. В бюти ритуалите си имам добавен ретинол преди нощния крем и концентрат витамин С за озаряване на лицето сутрин. Харесвам LPG процедурите както за тяло, така и за лице – веднъж в седмицата ходя на масаж и спортувам всеки божи ден!

Търся удобството в ежедневието и в живота си. Може би заради това преминах и през няколко пластични операции. Вместо всеки ден да губя време в мисли какъв потник да облека, да търся всевъзможни варианти за сутиени за оформяне на бюста, си сложих силикон. Веднага изхвърлих всякакво сложно бельо, което ме натоварваше в ежедневието. Същото е и с операцията на носа, вместо всеки ден да се гримирам и контурирам, просто си направих операция на носа и така ежедневно пестя време. Не обичам грима в ежедневието. Цял живот заради работата ми са ме гримирали и ми е писнало, не искам да губя време в салони за красота, за да правя прически, гримове, мигли, нокти... изморява ме. През деня ще ме видите с дънки и потник или със спортен екип, спирала и гланц за устни, и естествен кестеняв цвят на косата. Харесвам много прическа тип каре, но мисълта, че ще трябва ежедневно да използвам сешоар, за да я поддържам, ме натоварва психически. Заради това съм с дълга пусната коса.

Също така съм вегетарианка. Падам си по т.нар. алкално хранене – ям основно зеленчуци и риба, останалото се случва по лесен и естествен път.

- Като известна личност често се сблъскваш с т.нар. „хорско мнение“. Кога е важно да се вслушваме в мнението на хората около нас?

- Мога да се вслушам, но не и да послушам (усмихва се).  Зачитам мнението на семейството ми или на много близък мой приятел, но хорското мнение под форма на мними коментари в социалните мрежи или под някоя измислена статия – дори не ги чета. Наскоро ме питаха кое било най-гадното нещо, което съм прочела. Отговорих: „Не знам, не чета!“. Отдавна не знам какво е мнението на хората за мен, не ме и интересува. Аз съм добър човек, живея по всички житейски, морални и социални правила, нямам за какво да се притеснявам за мнението на хората.

Лягам си вечер спокойна, съвестта ми е чиста, не мога да си позволя чужди хора да влияят на настроението ми или пък на живота ми.

- Станахме свидетели на огромния успех на българските ни спортистки по време на Олимпиадата в Токио. Истински примери за подражание, те показаха качества, които ни накараха да се гордеем. Какво трябва да притежава една жена, за да я възприемаш като успяваща?

- Възхищавам се на всеки човек, който е постигнал успех в своята област. Който е различен, специален, който ще остане в историята с нещо, което е направил, и което останалите не са успели, без значение дали е в областта на спорта, културата, модата, или науката. Възхищавам се на хората, които с постоянство и дисциплина успяват да реализират мечтите си. Без значение дали си мъж, или жена, важно качество е дисциплината. Да си като войник. Аз съм войник, за мен няма значение чувства и емоции, когато става дума за това да си свърша работата качествено. За успеха това е най-важно – любов към това, което правиш, дисциплина, упорит труд и малко търпение.

- Какви каузи защитаваш в ролята си на Мисис България?

- През годините сме подкрепяли страшно много различни каузи и инициативи. Аз лично смятам, че именно благотворителните каузи са онова, което придава дълбок смисъл в един конкурс за красота. Била съм лице на световна организация за борба с домашното насилие, развивах няколко години наред кампанията тук. Лична кауза, която подкрепям, е Кралици без белези – помагахме на жени, като им предоставихме необходимите естетични и пластични корекции безвъзмездно, пострадали след рак на гърдата, изгаряния, катастрофи и други. Защото този вид медицина не е просто красота, тя буквално връща живота ти, вярата в себе си, след като си загубил смисъл. Всяка година събитията, които организирам, задължително преминават и са посветени на благотворителна инициатива.

- Организатор си на различни видове конкурси за красота. Кой е най-близък до сърцето ти?

- Аз харесвам всички неща, които съм правила, защото във всяко едно от тях съм вложила смисъл. „Мисис България“ е конкурс, който обожавам. Този конкурс преобърна живота ми, когато спечелих титлата през 2007, а през 2008 г. се явих на световен финал и станах първа подгласничка на Мисис Вселена. Тогава дойде и предложението да работя за централата на „Мисис Вселена“, и пътешествието започна. Така че този конкурс е на сърцето ми, до днес аз съм част от организацията на „Мисис България“. Харесва ми идеята да представим образа на съвременната жена, която успява да бъде красива, успешна и умна, родител и партньор едновременно. В България е пълно с прекрасни жени, които са истинско вдъхновение. Мисля, че шансът, който имам да се срещам с такива жени в работата ми, постоянно ме кара да се състезавам сама със себе си и да се усъвършенствам.

Харесвам и „Мис Силикон“, защото знам идеята и страстта, с която започнах да правя този конкурс. Преди 14 години, когато всички в България казваха, че условие да се явиш на конкурс за красота е да нямаш операции, аз реших да направя конкурс за жени, които са си правили операции. Почти всяка година конкурсът е имал кауза и е помагал на много жени. Имахме гореща телефонна линия за пострадали след пластични операции жени.

Разбира се, повече от 10 години съм работила извън България като част от организацията на още много световни конкурси. За което съм изключително благодарна и обичам и тях, защото ме срещнаха със страхотни и успешни хора, които бяха мое вдъхновение. Работила съм в Китай, Филипините, Малайзия, Индия, Америка, Колумбия, Венецуела, Южна Африка, Русия. Навсякъде, където отидете по света, в сферата на това, с което се занимавам, хората знаят името ми и страстта и отдадеността, с която работя.

- Удостоена си с престижни награди за красота. Коя е най-ценната за теб като жена?

- Най-цената награда е чувството за удовлетвореност. Няма значение какво правиш и колко си успешен, ако това не те кара да се чувстваш удовлетворен. Аз съм завършила журналистика, мечтаех да работя в телевизия и го правих в продължение на 9 години, докато в един момент не започнах да се задушавам. Нямаше значение, че се издигах в работата си, че заемах по-висок пост, вечер ме стягаше коремът. Така реших да се впусна в нещо ново, конкурсите за красота – те ми дадоха ново поле за изява и с нови емоции и пълна със свобода се развихрих в тази област.

Всяка една награда е ценна, разбира се, тя е оценката на всяко едно стъпало, на което си се изкачил. Повече от 20 години съм тренирала спортни танци, като започнах на 5, няма да забравя как след около 5 години усилени тренировки на всяко едно състезание оставахме на четвърто място и без медал. Това толкова много ме амбицира и мотивира за победа, че мисля, че спях в залата, докато не се качих на третото стъпало на финала и взех медал. Мед ми капеше на сърцето, но вътре в мен се зароди мисълта, че искам още. Това би трябвало да отговаря на въпроса – колко важни са медалите, короните и наградите в моя живот. Но не са всичко!

- Plus Size трендът в модата е доказателство, че красотата няма форма. Какви трудности срещаш при организирането на конкурса Miss Plus Size Bulgaria?

- Това е още един смел проект. Почти толкова смел, колкото и този с т.нар. „тунинговани“ красавици. Но аз отивам там, където другите се страхуват. Лесно е да вземеш едно 15-годишно момиче с естествена красота и да го превърнеш в манекенка или миска. Но за мен наистина не бива да се поставя форма на красотата. Тя не е правилен нос или тънка талия задължително. Затова и мотото на този конкурс е „Красотата няма форма“.

В България да правиш конкурси за красота, е предизвикателство, а да правиш конкурс за плюс сайз модели, е като да бръкнеш в кошер с пчели. Веднага скачат всякакви експерти и започват да поставят препъникамъчета, но аз съм зодия Скорпион. Предизвикателствата ме карат да не се отказвам, а да се амбицирам още повече. Имам воля, търпение и упоритост да се боря.

- Pagent ролята не е особено популярна в България. Разкажи ни малко повече за това твое начинание, включително за приноса ти към Queen's House Int.

- Преди ковид-кризата имах възможност да пътувам много като консултант и координатор на много международни конкурси за красота. Така започнах да живея в Колумбия, където индустрията с конкурсите е много развита. С моята приятелка, Мисис Колумбия Мака Девениш, създадохме агенция за подготовка на жени за конкурси за красота. Нарекохме я Queen’s House. Това включва подготовка за подиума, как да дефилират, да се движат, да позират, стайлинга за конкурса, външния вид – коса, грим, как да позират пред камера, как да защитят темата на конкурса, да снимат видеовизитка и т.н. За съжаление, пандемията възпрепятства пътуванията и провеждането на много от световните конкурси и в момента агенцията ни предлага изцяло онлайн консултации.

В момента очаквам конкурса „Мисис Европа“ – ще пътувам за Естония, а в края на годината „Мисис Вселена“ в Корея, където се надявам с българската Мисис да се представим достойно. Дано новият световен ред ни позволи да пътуваме.

- Като Life Couch кой е въпросът, който често отправяш към самата себе си?

- Непрекъснато си задавам въпроси и търся отговори, и все още нямам такива за повечето от тях, и слава богу, защото това е двигателят на живота. Вярвам, че вечно търсещият човек е успешният, колелото на живота се върти така. Дори наскоро мислех за това колко много мечти имах като малка и как днес съм постигнала повечето от тях. За миг се стреснах и си казах: трябва нещо ново! Ако спреш да мечтаеш, да си поставяш нови цели, ако спреш да се бориш, за да ги постигаш, се губи не само чарът, но и смисълът на живота.

В момента уча психология. Майка ми ми каза, че вече съм била „стара“ да уча нещо ново. Не, не съм, няма възраст за мечтите, за стремежа да научиш нещо ново, да се промениш за добро, да вярваш. Едно време животът се е вмествал в следните рамки: на 18 завършваш средно образование, на 24 си висшист в определена специалност, жениш се веднъж (и завинаги), без значение дали си щастлив, или не, раждаш дете, купуваш апартамент и кола с връзки и имаш една професия цял живот. Искам всички да изхвърлят подобно мислене в кофата, най-вече младите хора, които мислят така! Всяка сутрин си задавам въпрос защо съм тук, какво искам да направя още. Искам да изкрещя на всички: „Грабете от живота, както се казва, с шепи, но и с малко разум и не на всяка цена“.

- Понякога губим време в дела, които потискат развитието на потенциала ни. Какво би посъветвала всеки, който се нуждае от малко „побутване“ в този етап от живота си?

- Ако усетите, че сте зациклили, просто скочете в нещо ново. Или скочете буквално. Една година се чувствах точно така, чудех се какво, накъде, как… и скочих с бънджи във Варна. Такава лекота в душата не съм изпитвала. По-малко от месец след това скочих с парашут от 4000 м височина. Най-важното обаче е човек сам да знае какво иска. Ако не знае или изобщо не иска, няма побутване на света, което да му помогне.

Иска ми се да кажа на младите хора, на малките дори, учете и четете, образованието наистина е нещо свято. Знанието наистина отваря врати към един много по-цветен и пълен с възможности свят. Бъдете любознателни, търсете различни неща, спорт, музика, театър, кино, мода, всичко. Разбира се, грижете се и за красотата си, бъдете модерни, забавлявайте се, ако ви се пие – пийте до 6, 7, до 10 часа сутринта, но учете ежедневно, не просто от живота. Учете се от вече научените хора, от мъдростта им, заобикаляйте се с хора, които да ви дърпат нагоре.

- Какво искаш да преживееш в близко бъдеще?

- Искам не да преживея, защото съм го преживявала, а искам да живея в любов изцяло и само в любов. Не знам дали може да се работи над това, защото върху любовта не се работи, тя се случва.  Искам да имам още 2 деца, но и над това не работя засега. (Усмихва се.) Искам да завърша магистратурата си и много ми се иска да се развия повече в областта на психологията и лайф коуча.

- Мариана, ти не просто си рекламно лице на Juli Couture, а доказваш, че модата ражда приятелства. Разкажи ни за твоето с Юлиана Дедева.

- Аз съм клиент на магазина буквално от дете, на около 12 години съм била. Но се запознах с нея много по-късно и съжалявам за това. Тя е човек, който колкото по-рано срещнеш в живота си, толкова по-добре! Тя ме покани да снимаме рекламна фотосесия за магазина, после още една и още една, и станахме близки. Мисля, че от доста години това е моят най-верен човек и близък приятел.

Интервю: Магдалена Георгиева

Стил: Juli Couture

Декорация: Милена Атанасова

Ресторант: Castello di San Marino