Сложни игри

Толкова си фокусирана върху това, как изглежда тялото ти, че забравяш ползите от доброто здраве и успеха. Марияна Банкели изследва позитивното отражение на острата мисъл

Тренираш, храниш се органично, преглеждаш се ежегодно и имаш номера на дерматолога на бързо набиране, но най-пренебрегваният елемент във физическото  състояние е мозъкът, без който нищо не е възможно. Вероятно заради разпространената заблуда, че не можеш да подобриш този, с който си се родил. Но това не е цялата истина. Съвременните проучвания сочат, че мозъкът може да се развие на всяка възраст; само с няколко промени може да мислим по-бързо, да запомняме повече и дори да повишим интелигентността си с 20%. Проф. Лара Бойд, директор на Лаборатория за мозъчно поведение към университета British Columbia, обяснява: „Едва през последните 15 години разбрахме, че мозъкът има потенциал да расте през целия живот... и има толкова много начини, по които можем да го променим”.

Предимствата на бързо реагиращата и изобретателна мисъл са впечатляващи. Означава винаги да си на 100% и да не чувстваш, че изоставаш. И докато подобренията в ежедневието са неизмерими, възвръщаемостта на инвестицията в бъдеще е същотолкова забележителна. През 2015-а сърдечнaтa болест – убиец номер 1 – замени мястото си с алцхаймер и деменция. Не се очаква епидемия, но живеем във време на широко разпространени мозъчни болести, или, както експертите обясняват -  „надживяваме мозъците си”. 

Проучванията убедително показват, че колкото повече използваме дадена част от мозъка, толкова повече тя се увеличава. Нагледен е примерът с таксиметровите шофьори, които помнят всеки ъгъл и път в градовете. 4-годишно изследване показва, че частта от мозъка им, посветена на пространството, се увеличава значително. Точно както развиването на мускул, всяко ново предизвикателство помага на мозъка да  построи нови връзки, да ги подсили и да ги оползотвори. В книгата 30 Days To Better Brain, д-р Кармона обяснява, че дори всекидневните дейности могат да подобрят състоянието му. „Четенето за удоволствие не е достатъчно предизвикателство, за да внесе постоянна промяна; трябва да се фокусираш, сякаш ще те изпитват върху прочетеното”, казва той.

Знаем положителното влияние на тренировките върху тялото, но е интересно, че точно те са най-изследваните, когато става дума за функционирането на мозъка. Ако тренираш няколко пъти в седмицата и разнообразяваш упражненията, това е напредък. Невролозите отдавна знаят положителния ефект на аеробните упражнения, но новите изследвания препоръчват силовите тренировки – йога или вдигане на тежести. И докато и двете засилват производството на неврони, силовите тренировки със сигурност подобряват състоянието на мозъка, като произвеждат инсулинов растежен фактор-1, докато аеробните упражнения са особено полезни за паметта и научаването, тъй като произвеждат невротрофичен фактор, който насърчава нови неврони, особено в хипокампуса, където се регулират емоциите и се формират дългосрочните спомени. (Проучване на университета в Монреал сочи, че жените с редовен сексуален живот имат по-голям хипокампус и по-високи резултати на тестове за памет.)
Как се храним, също е ключов фактор. Постенето има впечатляващи резултати. „Когато постим, използваме складираната в черния дроб енергия и след като я изразходим, произвеждаме кетони, които са големи запаси за мозъчните нервни клетки”, обяснява проф. Матсън. „Проучванията също доказват, че постенето подобрява ученето и паметта.” Най-популярният такъв режим е диетата 5:2 – храниш се нормално 5 дни, но намаляваш до 500 калории през оставащите два – и хранене под часовник, което означава да увеличиш времето между закуската и вечерята (оптимално осем часа или дори по-малко). И ако има нещо по-добро за мозъка от постенето, то това е комбинацията му с тренировки. „Това наистина повишава нивата на кетони”, казва проф. Матсън. В едно проучванията той поставя мишка под наблюдение на алтернативно постене (храни се един ден и един – не) и трениране по 45 минути и открива, че постещата мишка тренира по-добре, бяга по-дълго и произвежда повече кетони. Освен това определя като „абсолютна грешна посока за развитието на мозъка седенето пред телевизора и честата консумация на прости захари”, добавя той.

И разбира се, има огромно значение какво точно ядем, когато наистина се храним. Документирано е, че омега мастните киселини са полезни за мозъчната дейност, и въпреки последните дискусии доказателствата все още го подкрепят. Омега-3 е важен компонент на мозъчната клетъчна мембрана и нервните клетки; те държат под контрол мозъчните възпаления (проучванията сочат, че са особено полезни при деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивността). И докато омега-3 киселините са „приятели” на мозъка, най-много се отличава DHA, тъй като съставя 97% от всички омега-3 мастни киселини в мозъка. Витамин B12, открит най-вече в яйцата, също подобрява паметта и ученето, като защитава нервните клетки. Както останалата част от тялото, мозъкът има нужда от антиоксиданти, за да неутрализира свободните радикали. И освен в ярките плодове и зеленчуци изненадващо много антиоксиданти се съдържат в „бежовите” храни – пекан, орехи и петнисти зърна. А ако ти трябва още една причина да похапваш авокадо, неговата хранителна електроцентрала мощно захранва с витамини C, E, K и B.

Една от най-новите интересни сфери на проучване е идеята, че алхимията – най-старата форма на медицина – може да бъде най-мощният помощник на IQ. Изследване на UCLA училището по медицина и професора по ендокринология д-р Гай Ейбрахам търси привилегиите от консумирането на 30 мг колоидно злато всеки ден. Златните наночастици във водата видимо повишават интелигентността с 20%, защото в тази си форма могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера и да подобрят функцията на нервната система.

И последно, какво влияние оказват новите технологии? Някои спорят, че фактът, че разполагаме с търсачка в ръцете, прави мозъка по-любопитен. Други, включително психологът Бетси Спароу от Columbia University, твърдят, че е по-вероятно да забравяме неща точно защото сме уверени, че лесно ще си набавим информацията. И сега, когато технологичният процес не може да бъде спрян, мозъкът има малък срок да се модернизира. Американската компания Kernel има мисия да създаде имплант, който „разбужда” интелигентност. През 2015-а страдащата от амиотрофична латерална склероза (невродегенеративно заболяване, причиняващо парализа) Hanneke de Bruijneот Холандия стана първият човек с мозъчен имплант, който й позволява да спелува думи и да комуникира чрез електроди в мозъка ѝ. И докато не сме сигурни какво още могат да предложат технологиите на мозъка ни, сме сигурни, че нищо не може да спре любознателността ни. „Не мисля, че някога ще разберем истинските възможности на мозъка, обобщава проф. Бойд. - Уникален е при всеки човек и винаги ще научаваме по нещо ново.” Човешкият мозък е крайната граница – ако го разберем, оползотворим и един ден го накараме да изпъкне, възможностите са необятни.????